Водата е природен дар, благо, богатство и трябва да се пести. Макар и в България да не сме свикнали особено да пестим, то трябва да се научим да пазим и ценим.
Изворната вода става все по-голям дефицит, поради нарастване на нуждите от нея. Това води до поскъпване на водата като цяло.
Големите количества битови отпадни води, изхвърляни от кухнята, банята, пералнята и в други санитарни помещения са само част от това, което отделя едно домакинство и, с което допринася за замърсяване на водата.
Към всеки един момент може да се вмести водата ползвана за миене на улици, вода от дъждове и отпадни води отделяни от промишлените предприятия. Всички тези води наречени канализационни води се изливат директно в реките и в големи водни басейни на езера, реки, морета и спомагат за нейното замърсяване.
С цел да се намали замърсяването на водите са измислени пречиствателните станции. Малки и по-големи, както и най-големите, обхващащи цели мрежи, общински местности, производствени предприятия и т.н. При предприятията, чиито отпадни води съдържат специфични замърсители от рода на цианидни разтвори, йони на тежките метали, киселини, масла и други се построяват отделни пречиствателни станции. Отпадните води в тях се третират по специфичен начин.
За киселите води е характерно неутрализиране с варно мляко. По този начин всички тежки метали се отделят като утайка от неразтворими хидроксиди. Това спомага за тяхното филтриране.
При канализационните води е типично заразяването с бактерии, които се разграждат от органичните вещества. Този процес е познат и като аеробно гниене, при който замърсената и заразена вода се прочиства с въздух. Тогава бактериите изяждат хранителните вещества и това спомага те да се утаят като активна тиня. Когато бъде премахната тя се изгребва и може да се използва като азотна тор. Една част от отделената активната тиня се връща в пречиствателните басейни с био продукти, с цел да пречиства новите постъпили в тях отпадни води.