Хомеопатията (от гръцки Ὅμοιος -. Като и πάθος – болест) – един вид алтернативна медицина, включваща използването на силни лекарства, който могат да причинят здравословни проблеми на здрави хора. Могат да предизвикат симптоми подобни на симптомите на болестта която лекуват. Концепцията на псевдо научните медикаменти е третиране на принципа за “подобно с подобно” (лат. Curantur Similia similibus), Хомеопатичните принципи са противопоставящи се на принципите на рационалната фармакотерапия. Основателят и автор на термина е немски лекар Самуел Ханеман. Самуел Ханеман е живял в периода от 1755 до 1843.
Научната общност гледа на хомеопатията като на измама, като се позовава на липсата на научна основа за този метод на лечение на заболявания. Теоретичната обосновка на принципа на хомеопатичното лечение не съответства на научното разбиране на функционирането на един здрав или болен организъм и реализирани клинични изпитания на хомеопатичните лекарства не показват различия между хомеопатично лекарство и плацебо. Тривиални изследвания показват, че препаратите с разреждания на 12C имат по-голяма вероятност да има най-малко една молекула на активната съставка е близо до нула.
Световната здравна организация (СЗО) предупреди за хомеопатичното лечение на инфекциозни и други сериозни заболявания. Според експертите на организацията, “използването на хомеопатията не разполага с доказателства, но когато се използва като алтернатива на основното лечение, носи реална заплаха за здравето и живота на хората.
Комисията по наука и технологии на британския парламент през февруари 2010 г., издаде документ в обем от 275-страници с одиторски доказателства за основата на хомеопатията. Според заключенията на комисията държавното здравно осигуряване не следва да обхваща хомеопатичните лечения, тъй като системна оценка и мета-анализ доказват, че хомеопатичните продукти работят по-добре, отколкото с плацебо. Комитетът също така посочи в Агенцията за контрол на лекарствата и здравеопазването, че не е необходимо да лицензира хомеопатични лекарства, защото създава обществена илюзия, че тя би предложила наистина локални лекарства. Сред констатациите на документа също се съдържа оценка на основните принципи на хомеопатията. Според тези данни, принципа на “лечение, като с подобен” все още няма теоретични съображения и не е в състояние да осигури разумен режим на терапевтична употреба на хомеопатични продукти, както и идеята, че за ултра високото разреждане запазва свойствата на разтворените вещества е научно несъстоятелна.