Дори мнозина от тези, които са пряко заети в отглеждането на лозя и във винопроизводството в България, всъщност не знаят, че по нашите земи винопроизводството е хилядолетна традиция и че тук продължават да се прилагат едни от най-древните способи за отглеждане на грозде и добиване на вино в света. Българското вино е рожба на повече от три хилядолетия опит в добиването на тази уникална напитка. Не е случаен фактът, че древните тракийци, населявали българските земи преди около 3000 години, най-силно са почитали своя весел бог Дионисий – богът на виното и лозарството.
Мнозина знаят, че Мелник е най-малкия град на България – населението му е едва около 360 души. Но малцина знаят, че в песъчливите почви в покрайнините на Мелник се отглеждат едни от най-добрите сортове грозде в света. Мелнишкото вино е било любимото вино дори на такъв тънък ценител на алкохолните напитки, като министър-председателя на Великобритания от времето на Втората световна война – Уинстън Чърчил. Мелнишките търговци са изнасяли прекрасния български еликсир в Англия и Австрия още през 19 век и качествата на българското вино са били признати в Европа още по онова време. И днес англичаните свързват името на България не само с евтина почивка на море, но продължават да ценят българското вино като едно от най-добрите вина в света изобщо, като при това цената му, като се имат предвид изключителните му качества, продължава да бъде баснословно ниска.
Друг силен лозарски район е черноморското крайбрежие на България. В района около град Поморие се отглежда отлично грозде и не е случайно, че точно тук, буквално на метри от Поморие, се издига сградата на известния винен завод Черноморско злато. В една от винените изби на завода се извършва специална винена дегустация за туристи – любителите на доброто вино имат възможност да опитат десетина различни бели и червени вина с подбрани мезета и да разгледат отблизо огромните 8-10 000-литрови бъчви, изработени от странджански дъб. А като цяло, на територията на България функционират около 150 винени завода.
Според мнението на префинени чуждестранни експерти, българската кухня е нещо като насилие над организма – изключително силни месни аромати, гарнирани с различни остри подправки. Затова, според експертите, не е чудно, че подобни ястия вървят заедно с ароматни и силни вина. И трябва да подчертаем, че според експертите, България прави сериозни усилия да запази и до днес високата си репутация на световна сила във винопроизводството. А България действително е била такава световна сила – в течение на няколко века България е втория най-голям износител на бутилирано вино в Европа – след Франция. И макар по времето на социализма да имаше период, когато винопроизводството в България преживя упадък (по време на т.нар. сух режим в годините на съветската перестройка), все пак то оцеля в бурята на политическите промени и българското държавно предприятие Винпром продължаваше на захранва Европа с чудесното и евтино българско Каберне. Но Кабернето, макар отгледано и произведено в България, все пак е чужд сорт грозде. Чисто български сортове са Гъмза, Мавруд, Памид и Димят – и виното, получено от тях е също великолепно.
В средата на 70-те години България произвежда около 700 000 тона грозде – доста голямо количество за малка държава като България. Повечето от това грозде се превръща във вино, което се продава на вътрешния пазар и се изнася в страните от социалистическия блок. Трябва да признаем, че имаше времена, когато Винпром държеше много повече на количеството, отколкото на качеството – и това без малко щеше да струва загуба на добрите позиции на българското вино в Англия. Българското винопроизводство помни и други абсурди – имало е период, когато България е извършвала бартерни сделки и срещу определено количество вино е получавала определено количество от концентрата на безалкохолната напитка Пепси Кола. Но днес всичко това е минало. Днес необикновеното, пълно с енергия и уникални аромати българско вино, възвръща загубената си идентичност и отново прави заявка за възстановяване на властта си над пазарите в Европа и света.