Лято е… Единственото, за което се сещам като еквивалент на тази дума е „любов”. За отделните хора лятото означава различни неща. Някои го свързват с горещина и жеги, други с досадните комари, трети със слагане на зимнини, а други като мен – с любов.
Ето как започна всичко…
Аз, както всяко нормално момиче на 21 г. си мислех за предстоящото лято с голямо нетърпение. Причината… Мразех зимата. Не понасям студа и дебелите дрехи. Та, още с първите топли лъчи на пролетта, побързах да прибера плетените пуловери дълбоко… В гардероба. И с високо вдигната глава посрещнах песента на птиците и полъха на топлия вятър.
Неусетно се изтърколиха пролетните дни и дойде така жадуващото лято. В главата ми се запремятаха идеи къде да отида на почивка. Заедно с мои приятелки често излизахме на кафе и един ден спонтанно решихме да ходим заедно на почивка. Прегледахме няколко оферти и се спряхме на почивка в Поморие. Град, който не бях посещавала досега.
Запазихме си цял апартамент, за да сме заедно през цялото време и нетърпеливо зачакахме да дойде заветният ден. А той беше към средата на месец август. Представяте ли си колко време трябваше да изчакаме, докато тръгнем на път. А той беше много дълъг от София до Поморие. Но пълната кола с весели момичета направиха пътешествието незабравимо. Смях, емоции, често спиране до тоалетна… Все нормални неща.
Пристигнахме късно вечерта, някъде към 23 ч., вече изморени, нетърпеливи да вземем душ и гладни. По пътя към частната къща, в която бяхме запазили апартамент, намерихме денонощна будка с пици. Нямаше толкова вкусна пица… До късно през нощта си говорихме, но нетърпението да отидем на плажа ни накара да станем рано. А и нали е полезно да се дишат йодните изпарения рано сутрин на плажа.
Почивката в Поморие щеше да се окаже много повече от летен отдих. Но аз все още не го знаех.
Накиприхме се с новите бански, по една лека рокличка отгоре и се запътихме с препълнените си плажни чанти към морския бряг. С изненада открихме, че той се намира само на стотина метра от мястото, където се бяхме настанили.
Избрахме си чадъри, които са близо до морето, за да може да се насладим на пълната му красота. Представихте ли си ни, 4 красиви момичета с изрязани бански и тъмни очила… След игри и забавления в морето реших, че е време да си взема освежаващ безалкохолен коктейл и се запътих към най-близкия бар на плажа. И защото толкова много се бях концентрирала с поглед върху бара не усетих как се спънах в нещо. Нещо много мускулесто, с тъмен тен и зелени очи. За да му се извиня предложих да го почерпя нещо… Типично мъжка тактика, но проработи. Уж бях отишла за един коктейл, а се върнах при момичетата след 3 часа. И съвсем не бях пила само безалкохолни напитки. Освен широката си усмивка със себе си носех и телефонният номер на красивата спънка, която бях срещнала.
Последваха още 7 дни красиви залези и бурни нощи, не само за мен, а със зеленоокият гларус си изкарахме страхотно. Така моята почивка в Поморие ми донесе незабравими спомени за студените месеци, в които отново бленувах горещите плажове.
Няма никога да забравя как се казваше, къщата където бях на квартири и където ми се случиха всички тези прекрасни неща.