Високоговорителите, или както са по-известни тонколоните, представляват електростатичен датчик, който произвежда звук в следствие на подаден електрически сигнал. Миниатюрните тонколони имат наистина много широко приложение в бита. Те се използват в радио-и телевизионни приемници, както и в много форми на музикални плейъри. По-големите тонколони се използват за озвучаване в театри, по време на концерти или на други обществени мероприятия.
По-важните термини
Терминът „тонколона” може да се отнася до различни преобразуватели. За да възпроизвеждат адекватно много честоти от звуковия спектър, тонколоните се нуждаят от драйвери. Това се налага особено в моментите, когато трябва да се възпроизвежда високо звуково напрежение. Индивидуалните драйвери се използват за възпроизвеждане на различни честотни диапазони. Те имат различни имена. Тези, които възпроизвеждат много ниски честоти от звуковия спектър, се наричат субуфери. Басът възпроизвежда ниските честоти. Средният клас говорители се грижи за средните честоти и пищялки за високите честоти.
Дали една тонколона съдържа различните драйвери зависи от това за какви цели се използва. В масовия случай отсъства средният клас говорители. Тогава средните честоти се възпроизвеждат от баса и пищялката.
Тонколоните, които използваме в домовете си, използват пищялката за високите честоти, докато при професионалната техника може да се срещне Hi-Fi. Когато няколко драйвера се използват в една система, тя се нарича кросоувър. Тонколоните се описват и като динамични, за да се разграничат от обикновените високоговорители, които използват пиезоелектрически или електростатични системи.
История на тонколоните
През 1861 г. Джонатан Филип Рийс инсталира електрически високоговорител на телефона си. Това дава възможност да се възпроизвеждат ясни тонове, както и да възпроизведе приглушен говор. Александър Бел патентова първата тонколона през 1876, последвана от усъвършенстваната версия на Ърнст Сименс през 1877. Има данни, че Никола Тесла е създал подобно на тонколона изобретение през 1881, но то никога не е било патентовано. Точно по същото време Томас Едисън,щ си изважда британски патент за подобно устройство. Следват много малки открития и големи патенти, които ще доведат тонколоната до вида, в който я познаваме днес.
Въпреки това, тези проекти са били значително ограничени от лошото качество на звука и неспособността им да се възпроизвеждат при намален звук.
Съвременността
В началото на 20-ти век тонколоните започват да придобиват висока честотна характеристика и добро ниво на звуковото налягане. В резултат на това през 1937 е представена първата тонколона, която се е използвала за целите на филмовата индустрия. Тя е на студиото Метро Голдуин Майър. Тя използва четири 15-инчови нискочестотни драйвери и кросоувър мрежа за 375 Hz. По-късно тези тонколони стават необходимост за кината. През 1954 г. Едгар Вилхър разработва акустична суспензия на принципа на високоговорителя. Това позволява по-добро възпроизвеждане на басите от тонколоните с намален размер. Отново следват редица открития, които спомагат за по-доброто извличане на звука. Приложението на тонколоните става все по-широко.
Най-съществените подобрения в модерните тонколони са свързани с по-качествени материали. Въвеждането на лепила с по-висока температура, подобрените постоянни магнити и техники за измерване доставят много добро качество на звука. В днешните тонколони има значително подобрени техники за измерване на честотата на звуковия спектър. Тонколоните са проектирани, за да правят много точен анализ на звука.