Изображенията върху съвременните пъзели могат да бъдат на практика всичко, което може да се отпечата върху хартия. Загадките, които се разкриват след правилно подреждане могат да представляват красиви пейзажи, известни личности, коли, камиони, пъзелите могат също да бъдат ефективно използвани като маркетинг инструмент, показвайки различни брандове и марки, като цяло възможностите са безкрайни.
По принцип, трудността на всеки един пъзел зависи от цветовете и тяхната количествена наситеност. Например, колкото повече пространство имаме, оцветено в синьо, толкова по-трудна за нареждане ще бъде тази определена част. Пъзелите са сравнително по-лесни ако имат много комбинации от цветове. Дори ако цветовете не са толкова еднакви, контрастът между тях също допринася за по-лесното сглобяване.
Парченцата, от които е съставен пъзела също са фактор при сглобяването, колкото повече са те, толкова повече ще се мъдрим над тях и ще умуваме как да ги съчетаем. Пъзелите с до 1000 парченца са приети за най-лесни, а тези над минават към групата за напреднали. Средно трудни са пъзелите с 1000 до 3000 парченца, а всичко над тях е за „професионалисти”. Разбира се, тук игнорирахме и факта, че изображенията могат да влияят изключително много.
За пример можем да дадем една нестандартна серия от пъзели, които нямат изображение, а са изцяло в един цвят. Парченцата са няколко стотин, но главоблъскането, което ще си докарате с такъв пъзел е просто нереално. При този вид пъзели, подредбата зависи изцяло от оформлението на всяко едно парченце. Матриците, които се използват за производството на подобни пъзели са по-нестандартни.
Повечето производители на пъзели се стремят да правят продуктите си така, че да има минимална разлика между отделните парченца, което може да доведе до объркване, съответно и повишаване на трудността. Да речем, че имаме 2 парченца, които видимо си подхождат, но при напасването им се изисква усилие. Това веднага трябва да ви даде знак, че парченцата не са едно за друго, колкото и тъжно да звучи.