Започването на работа в чужбина неизменно е свързано с разширяването кръгозора на човек. Сблъсъка с непознатата за нас държава отваря нова перспектива за нас, като се срещаме с нови хора, с които едва ли бихме се запознали ако не заминем за желаната дестинация.
Нова култура, нови обичаи – всичко това обогатява личността на човека, а именно към това обогатяване трябва да се стреми всеки от нас, защото само то може да ни донесе личностно развитие. Ето защо преди да вземем генерално решение дали искаме да постъпим на работа в чужбина трябва да си зададем най – важният въпрос, а именно дали сме от типа хора, които не се примиряват с безпаричието и са склонни да рискуват, за да подобрят качеството си на живот. Например във всеки квартал има хора, които вечно са безработни, има и хора, които намират начина да подобрят качеството си на живот.
Един от тези начини е като си намерим работа в чужбина. Предполагам, че повечето хора поне в началото ще срещнат определени трудности, но това не бива да бъде мотив да се откажат от започването на работа в чужбина, а напротив, трябва да ги стимулира още повече, защото зад тези трудности се намира успеха.
Като човешки същества ние имаме право на избор – да седим на едно място, вероятно без особено развитие или да надскочим страха и притесненията си от дадения риск и да се втурнем към непознатото, което не само ще ни обогати като хора, но и ще ни донесе така желаната финансова стабилност.
Аз лично бих поела този риск, защото винаги съм била от хората, които не се примиряват с определена даденост, а обичат да постигат целите си. Ако и вие сте от тези хора трябва да предприемете първата стъпка към промяната, а именно започването на работа в чужбина. Дори работата, която сме си намерили в чужбина да не е по вкуса ни, което може да се случи особено при постъпване на първата длъжност не бива да се отказваме, защото тази трудност води до напредъка, към който се стремим.