Напоследък все по – голяма част от българският народ търси работа в чужбина, за да подобри финансовите си възможности. Това е отражение на безработицата и ниско заплатения труд на хората в собствената им страна.
Естествено, че всеки нормален човек би предпочел да замине зад граница и да изкара повече пари от възможния лимит, с който се е сблъскал в страната си. Ако разгледаме различни оферти за работа в чужбина ще установим, че се търсят хора, както с определена квалификация, така и такива, които биха могли да извършват неквалифициран труд. С други думи казано, това означава, че стига човек да има желание за по-добър живот, той би могъл да си намери работа в чужбина.
Позиции като бармани, работници на автомивка, помощник готвачи и още много различни работи се заплащат тройно по-високо в Англия, Германия или друга членка на европейския съюз в сравнение с
България. Много голяма част от родните IT специалисти също предпочетоха да работят по професията си в чужбина, същото важи и за медицинския ни персонал. Аз мога само да допълня, че хората не са глупави, а данните сами сочат кое решение е правилно, когато не си оценен в собствената си държава.
Естествения стремеж на човек за развитие, чрез който може да подсигури финансово стабилно бъдеще на себе си и семейството си води до заключението, че намирането на работа в чужбина е най-правилното решение, което може да се вземе в момент на нестабилност в нашата държава.
До голяма степен отчитам и факта, че всеки човек обича страната си и не желае да я напуска, но намирането на работа в чужбина изобщо не означава, че той ще се превърне в емигрант, а напротив, когато вече човек съумее да придобие определена финансова стабилност, тогава ще успее да сбъдне мечтите си и ако сърцето му го води към България ще може да се върне тук, за да харчи или инвестира парите си.