Бебето вече ходи стабилно, а досадната бебешка залъгалката продължава да стърчи от устата му. Време е да помислиш за решение на проблема.
Да откажа сина си от биберона дълго ми се струваше голям проблем, който непрекъснато отлагах във времето. Повод да се заема сериозно с това предизвикателство стана предстоящото тръгване на ясла. Мисълта, че там биберонът може да попадне в устата на други деца, ме ужасяваше.
Около две седмици правих всякакви опити да го откажа от залъгалката. Увещавах го да дадем „бибата” на едно куче Арес, но това все не се случваше, въпреки че Дени беше на 1 година и 7 месеца и вече водехме разговори на тази тема. През деня криех биберона, за да не го вижда и иска.
Един ден по съвет на майка от градинката, в която ходехме, отрязах върха на залъгалката. Отначало Дени много се сърдеше, защото не можеше да я смуче както преди. След няколко дни отрязах още малко и така дупката стана толкова голяма, че той спря въобще да я смуче, а само я държеше в устата. Следобедното заспиване стана трудно и трябваше да го приспивам на ръце, докато „страда” за бибата. Постепенно започнах да не му я давам и през нощта, като го разсейвах, за да не се сети за нея. Давах му някаква играчка и ако случайно я поискаше, му казвах, че сме дали бибата на кучето Арес, въпреки че не беше станал свидетел на това. Около месец се будеше през нощта и ревеше истерично, но не търсеше залъгалката, а просто му беше криво. Костваше ни доста усилия, но съм доволна, че успяхме.