Заемането на пари датира още от най-ранните векове в историята на света. В западното общество тази практика съществува в гръцката и римската империя. Най-съвременните закони по този въпрос се основават на римски правни философии и теории. По същия начин и на изток, моделът се появява в Китай преди около 3000 години, но се различава днес, тъй като през вековете строго се е контролирал от органите на властта. Разказите по-долу са предоставени от заложни къщи.
Въпреки забраните на Римокатолическата църква срещу начисляването на лихви по кредитите, има някои доказателства, че практиката започва като помощ за бедните.
Добавянето на лихва към заема се появява в Англия чрез Уилям Завоевателя.
През 1338 г. Едуард III залага бижутата си за набиране на средства във войната му с Франция. През 1415 г. крал Хенри V предприема същата стратегия.
Испанската кралица Изабела залага някои от перлите в короната си за финансиране на пътуванията на Колумб до Новия свят.
Думата „залагам“ (на английски – pawn) произлиза от латинската „patinum“, което означава плат или облекло. Произходът е свързан с това, че в миналото хората са залагали дрехите си срещу определена сума.
Поради годините на финансова несигурност и икономически депресии, заложните къщи се появяват като необходимост в цяла Европа, особено през Средновековието. През този период се появяват и различните знаци, символизиращи дейността, като например топки, дискове, плочи или монети – все по три, олицетворяващи финансов успех.
Една легенда за знака на търговската марка твърди, че той е създаден въз основа на римска монета, използвана в Израел – 68 г. сл. Хр., след бунт срещу римските нашественици. Наречен „сребърният шекел“ (староеврейска мярка и монета), символът се отличава с картина на три златни нара, окачени на едно стъбло.
Днес хората посещават заложните къщи, за да получат определена сума, залагайки някаква своя вещ или предмет с възможност за обратно връщане след погасяването на заема. Именно заради това, тези места са по-предпочитани от обикновените оферти на банките, които се отличават предимно с по-бавни и непосилни варианти на финансиране.