Развитие на продукта зъбни имплантати

Posted on

Функцията на зъбните имплантати е да сменят корена на зъба, който липсва и върху който след това ще бъдат поставени „новите зъби”. Смисълът на поставянето им е, че така се избягва евентуална интервенция върху съседните зъби, не е изключено да се заместят и други зъби, които липсват с тях и най-вече, зъбните имплантати предпазват костта от изгубване на обем в следствие от приложения върху нея натиск.

Интересна е историята им – още в находки от древността в Египет и при маите са открити доказателства за замествания на липсващи зъби. Най-древните зъбни имплантати са от 600 г. пр. Хр. Това, което доказва успешността на опитите, е вкостяването на имплантатите в костта. Като материали са използвали основно слонова кост и обсидиан (вулканично стъкло). Открити са и доказателства за опити за зъбни имплантати с други материали – благородни метали, зъби на животни или хора, раковини, но с минимален или никакъв успех, тъй като те не са биосъвместими. След разбирането на нуждата от биологическа осъвместимост стартира развитието науката дентална имплантология.

Всъщност подходящите биологически съвместими материали стимулират прогресивното развитие на зъбните имплантати. Неръждаемите стомани, които са биопоносими са разкрити след 30-те години на миналия век и започват бързо да се използват не само в денталната, но и в медицината като цяло.

Между 40-те и 60-те години преобладава концепцията за имплантатиране субпериосталните скари (лежащи върху костта). Това са укрити под венците „скари”, от които над венците се показват 4 до 6 щифтчета, на които се укрепва зъбът. Причината в този период да се използват такива зъбни имплантати (надкостни, а не вътрекостни) е основно липсата на изследвания и задълбочени знания относно връзката между костта и зъбните имплантати. Чак при старта на шейсетте години започва да се поставя основа на концепцията за вътрекостните зъбни имплантати. Масовизацията и по-сериозното развитие са чак към 80-те години.

През 1965 г. Брьонемарк прави първата дентална имплантация на свой пациент, който носи оригиналните зъбни имплантати цели 40 години (чак до смъртта си). Много други от неговите пациенти (днес на преклонна възраст) също носят до ден днешен имплантатите, успешно поставени преди десетилетия от Брьонемарк. През 1977 г. професор Брьонемарк публикува основополагащ труд за изследванията си в продължение на 10 години върху зъбните имплантати и тяхната успеваемост.

Продуктът зъбни имплантатие добива слава след конференцията в Торонто от 1983 г. Но особено важна е първата конференция през 1978 г., която дефинира точни критерии, официализира терминологията и така позиционира имплантологията сред стоматологичните дисциплини.
Оттогава досега са регистрирани повече от 170 различни системи за зъбни имплантати, а тяхната успеваемост е над 98%.

Функцията на зъбните имплантати е да сменят корена на зъба.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *