Представител съм на международна спедиторска фирма и често ми се налага да пътувам по целия свят. Сега искам да ви разкажа как без да искам, станах свидетел на това как хората там, хвърлят доста купчини пари за обувки, и то без да се замислят за това колко ще платят за тях.
Бях командирован в Милано през месец януари тази година, и след като свърших със служебните си дела, направих една разходка насам натам. Скоро трябваше да си тръгвам обратно за родината си, и трябваше да взема по нещо за жената и дъщерята. Дълго се чудех какво да е то, докато накрая реших да им взема по едни дамски обувки от столицата на модата. Дълго се лутах из централните улици на града, и всички обувки които харесвах не бяха по джоба ми. В един от бутиците се заприказвахме със служителя, поразпитах го от къде мога да взема нещо което да е по джоба ми, и той ми сподели че в момента в Милано имало изложение на обувките, но то се намирало в срещуположния край на града. Довери ми още че там са представители на световните водещи обувни компании, и ако имат по нещо направено като мостра го продават на доста оскъдни цени. Доверих му се, хванах метрото и бързо без да губя от времето си се озовах пред панаира на обувката.
Там беше фрашкано от народ, хора от целия сят. Руснаци, Испанци, Чехи, Поляци, Афганистанци, от Тунис от Малта и почти от всяко кътче на планетата. Изложението беше с огромни размери и на дали щяха да ми стигнат петте часа с които разполагам да го разгледам да го разгледам, че ка моли да направя избор на обувки за моите две дами в къщи. За това обръщах внимание само на дамските, а пред щандовете с мъжките обувки въобще не съм се спирал. Попитах на много места дали не им е останал по някой от мострените им чифтове, но все получавах отрицателни отговори. Където и да попитах за цените, отново не бяха по джоба ми.
Дълго се лутах и аз като Бай Ганьо в Америка, докато случайно пред един от щандовете не чух Български говор. Поспрях се, поослушах се, и поизчаках сънародника ми да излезе иззад щанда, та и аз по Ганьовски реших да го заговоря. Мъжът беше доста любезен, та от дума на дума се оказа че бил представител, един от многото магазини за обувки в страната. Бил в Милано за да договори новите си колекции за пролетта, за да можело в началото на март за празника на жените стаката да бъдела в магазините му. И той търсел нещо различно, за да можел да изненада клиентките си с нещо различно и модно, и нещо по-нестандартно. Споделих на човека, че имам намерението да изненадам жената и дъщерята с по едни нови дамски обувки от Милано, и същевременно му намекнах че тези които до сега съм видял не са според кесията ми. Оказа се, че Българинът с когото случайно се запознах не е тук за пръв път, та ме заведе на другият край на панаира с обувки, където се предлагат предимно мостри, та успях да взема за двете ми дами не по един, а по 3 чифта, та и за себе си купих мъжки, с бюджета с който разполагах!