Горе и долу, на покрива и в мазето. Това е територията, която са си разпределили черният или покривен плъх и сивият плъх у нас. А между тях сме ние, хората. В зората на човечеството, нашите предци не са обръщали внимание толкова на плъховете и не са се занимавали с тяхното унищожаване. Докато не дошли големите чумни епидемии и плъховете не станали преносители на един от най-тежките чумни вируси. И от безобидни „съквартиранти” те постепенно се превръщат в страшилища за хората, особено когато са преносители на зарази.
И така, инвазията на плъховете в съвременната градска среда е факт. Това се случва особено пролет и есен, когато легионите от плъхове се раздвижват и става нещо като великото преселение на плъховете.
Едно унищожаване на плъхове често пъти е обречено на провал, защото е доказано, че те общуват помежду си с ултразвуци, предават си сигнали на радост, когато намират находище на храна или пък на безпокойство, когато усетят човешко присъствие. Самите плъхове или обитателите на канализацията често са и агресивни и даже хапят. Черните или покривни плъхове са по-миролюбиви същества, те се хранят с растителни отпадъци, плодове и зеленчуци, докато кананализационните им събратя наблягат на месцето, и на други вкусотии. Ако липсва храна, нападат хартия, тъкани или други боклуци.
Плъховете не се движат през деня и затова те стават скрити от погледа ни, но ако си представим какво представлява една стара градска канализация, която не е подменяна с години или някое градско сметище, направо ще видим пред очите си филм на ужасите.
Истината е, че ако трябва да говорим за унищожаване на плъхове, най-добре е първо да не им се създава подходяща среда за живеене и размножаване. А такава неподходяща за тях среда са именно чистите и хигиеничи жилища и стопански помещения, построени от високотехнологични материали, които не предполагат влага, мухъл и други подобни. Както и подновени канализации. Защото, колкото и да сме добри в унищожаването на плъхове, т.е. имаме достатъчно опит, индивидуален и професионален, като се отровят едни плъхове, на тяхно място ще дойдат двойно повече техни събратя А защо се връщат в тази опасна за тях среда, отговорът е прост – защото намират хранителни запаси там и могат да гнездят, да се размножават и да пребивават колкото си искат незабелязани от човешкото око.
Сега твърдят, че има препарати за унищожаване на плъхове, които не предизвикват алергии у хората и нямат други странични действия. Някои пък залагат на капаните, като най-старото и изпитано средство за унищожаване на плъхове. Че има известни резултати и при двата метода на унищожаване на плъхове, има, но не са стопроцентни. Защото през следващия сезон пак се появяват на същото място досадните гадини.
Не случайно през Средновековието във Венеция са внесли котки от Сирия, за да се справят с напастта от плъхове. Даже това е отразено в известния филм „котките на Венеция”. Между другото, властите в Италия са доста далновидни. Те покровителстват уличните котки, даже във Ватикана се грижат за тяхното здраве, осигурявайки им навременна ветеринарна помощ.
Все пак има един изход – да не се шашкаме и паникьосваме и да бъдем по-търпеливи при унищожаването на плъховете и резултати, макар и по-късно, все ще дойдат.