Пълна циркулация на процеса, свързан с преработка на металите е невъзможна от практическа гледна точка. Така смятат някои от опонентите на скрап на метали и рециклиращата индустрия.
Стратегията по замяна и рециклиране забавя само изчерпването на не възобновяеми запаси. Това може да доведе до спечелване на пари и време или силна устойчивост. Това в крайна сметка е гарантирана само в една икономика, основана на възобновяеми енергийни източници.
Голяма процент от трудностите, около процесите по рециклиране идват от факта, че много от продукти не са създадени с идеята за рециклиране. В концепцията за устойчив дизайн върху опаковките се цели, освен маркетингова насока, да се стигне до решение на този проблем. Тази идея е изложена дори в книгата на архитект Уилям Макдона и химик Майкъл Браундърд „Ние правим нещата променяйки пътят“. Според заложената от тях теория, всеки продукт в опаковка, трябва да се движи в затворен цикъл. В такъв трябва да има начертан път за всеки компонент, а този път трябва да отвежда всеки елемент до своето екологично начало или връщането му в цялата естествената екосистема. Това може да се извърши по два начина – чрез биоразграждане или чрез рециклиране за неопределено време.
И докато рециклирането отклонява отпадъчният материал до директното му навлизане в сметищата, то рециклирането пропуска компонентите на разсейване. Пълно рециклиране е невъзможно при силно разпръснати отпадъци станали толкова разредени, че времето, необходимо за тяхното възстановяване енергията става все по прекомерен процес. Така например може да се съпостави това, как биха били рециклирани всички хлорирани органични въглеводороди, които са с биологичен произход и пръснати по цялото земно кълбо.
Всичко това поставя редица въпроси пред човечеството и икономиката. Трябва да се внимава, за да се осигури пълна представа за разходите и ползите. Например, картонената опаковки от хранителни продукти е по-лесно да се рециклира от пластмасовата, но е далеч по-тежка за кораба и може да доведе до повече отпадъци и риск от разваляне.
От тези и редица други статистики се проявяват и множество въпроси кое е най-доброто за опазване на околната среда от замърсяване и има ли правилен подход, по който да се действа.
От икономическа гледна позиция, рециклирането на метали, пластмаси, стъкла, хартии отваря множество работни места и се явява икономически ефективно. Така например от дъмпингът на 10 000 тона отпадъци отделени в депо, се създават шест работни места, а за рециклиране 10 000 тона отпадъци, могат да създадат над 36 работни места. Въпреки това, ефективността на разходите за създаване на допълнителни работни места остава недоказана.
В САЩ, има над 50 000 предприятия за рециклиране, които са създадени над един милион работни места. Малко след откриването на тези предприятия град Ню Йорк обявява, че прилагането на програми за рециклиране, ще доведат до “източване“ на града.
Появяват се множество мнения и всяка страна защитава тезите си. Според лидерите на рециклиращата индустрия, ефективността на програмата по скрап може да достави нови 20 млн. щатски долара за град като Ню Йорк. От друга страна общините виждат фискални ползи от прилагането на програми за рециклиране и намалени разходи за депата.
От проучване, проведено в Техническия университет в Дания, икономистите установяват, че в 83 % от случаите, рециклирането е най-ефикасният начин да се разпорежда с битови отпадъци, включително метални опаковки от консерви, кутийки, алуминий.
Въпреки множеството мнения за и против рециклиращата индустрия, фактите говорят, че много по-ефективно се долавя ефекта от преработването на суровини в гъсто населените райони.